Артериалната хипертония е патологично или физиологично предразположение към рязко или постепенно увеличаване на индикатори както на систолни, така и на диастолни компоненти на интраваскуларно кръвно налягане, което се случва като независима нозологична единица или е проява на друга патология, налична при пациента.
Според световната статистика епидемиологичната ситуация по отношение на честотата на артериалната хипертония е неблагоприятна, тъй като процентът на тази патология в структурата на заболяванията на кардиологичния профил достига 30%. Съществува ясна корелационна зависимост от увеличаване на риска от развитие на признаци и последици от артериалната хипертония с увеличаване на възрастта на пациента и следователно основната категория на повишен риск е лицата на зрелите и възрастните.
Причини за артериална хипертония
Появата на признаци на повишено кръвно налягане при пациента може да възникне на фона на съществуващите хронични заболявания и тогава говорим за вторична или симптоматична версия на артериалната хипертония. В случай, че когато артериалната хипертония е първична и дори след цялостно изследване на пациента, не е възможно да се определи причината, която предизвиква увеличаване на интраваскуларното кръвно налягане, трябва да се използва терминът „хипертония", което е независима нозологична форма.
Първичната артериална хипертония се наблюдава в почти 90% от случаите на повишаване на кръвното налягане и понастоящем се разглежда полиетиологичното развитие на това патологично състояние. По този начин, има немодифицирани рискови фактори за артериална хипертония, което не е възможно да се избегне (сексуален, генетичен детерминизъм и възраст), но тези провокиращи фактори не са доминиращи в развитието на тежка артериална хипертония. В по -голяма степен развитието на първичната артериална хипертония се влияе от човешкия начин на живот (не балансирано хранене, лоши навици, бездействие, психо -емоционална нестабилност). Заедно всички горепосочени провокиращи фактори рано или по -късно създават благоприятни условия за патогенетичното развитие на артериалната хипертония.
Понастоящем се разглеждат много патогенетични теории за развитието на съществена артериална хипертония, въпреки че тези хипотези нямат ефект върху тактиката на пациента и определят обема на терапевтичните мерки. Етиопатогените на развитието на вторична артериална хипертония трябва да се вземат предвид в по -голяма степен, тъй като без елиминирането на етиологичния фактор, предизвикващ повишаване на кръвното налягане, в този случай не трябва да чакате положителни резултати от лечението.
И така, с реновината версия на симптоматичната артериална хипертония, основната патогенетична връзка е стенозата на бъбречната артерия, която се среща със своята атеросклеротична лезия или фиброзна мостучна дисплазия. Изключително рядък етиологичен фактор, който засяга бъбречните артерии, е системният васкулит. Последицата от стенозата е развитието на исхемичната лезия на единия или двата бъбреци, които предизвикват хиперпроизводство на ренин, което има косвен ефект върху повишаване на кръвното налягане.
В патогенезата на развитието на ендокринната етиологична форма на артериална хипертония се наблюдава повишаване на нивото на хормонални вещества, които имат стимулиращ ефект върху увеличаване на интраваскуларното кръвно налягане, което се случва със синдрома на Целенко-Руш, конгром и фехромоцитом. Някои сърдечно -съдови заболявания могат да действат като основна патология за развитието на вторична артериална хипертония, като коарктацията на аортата.
Симптоми на артериална хипертония
Клиничните прояви в началния етап на развитие на артериална хипертония могат да бъдат напълно отсъстващи и диагнозата в този случай се основава само на данни от обективен и инструментално-лабораторен преглед.
Оплакванията, представени от пациенти, страдащи от артериална хипертония, са доста неспецифични и следователно в дебюта на основната хипертония диагнозата е значително трудна. В повечето случаи, с епизод на артериална хипертония, пациентът е нарушен от главоболие с преобладаваща локализация във фронталната и тилната област, острата замаяност, особено при промяна на положението на тялото в пространството, патологичен шум в ушите. Тези прояви не са патогномонични, така че не е препоръчително да се разглеждат клинични критерии за артериална хипертония, тъй като горните симптоми периодично се наблюдават при абсолютно здрави хора и нямат нищо общо с повишаването на кръвното налягане. Класически клинични прояви под формата на респираторни нарушения, признаци на дисфункция на сърдечната активност се наблюдават само в далечния стадий на артериална хипертония.
Някои етиопатогенетични форми на артериална хипертония са придружени от разработването на специфични клинични симптоми във връзка, с които опитен специалист може да установи правилна диагноза по време на първоначалния преглед и старателно събиране на анамнеза. Например, с реновиращ тип артериална хипертония винаги се отбелязва остър дебют на клиничните прояви, който се състои в рязко критично и постоянно увеличаване на индикаторите за кръвно налягане главно поради диастолния компонент. Реновината артериална хипертония не се характеризира с кризисонен курс, но благосъстоянието на пациента с тази патология е изключително тежко.
Ендокринната артериална хипертония, напротив, се характеризира с тенденция към пароксизмалния ход на заболяването с развитието на класически хипертонични кризи. За тази патология пациентът има клинична „пароксизмална триада", която се състои в разработването на остри главоболия, изразено изпотяване и бързи сърцебиене, е характерна. Пациентите, които са в това патологично състояние, имат изключителна психо -емоционална възбудимост. Развитието на хипертонична криза се случва най -често през нощта и продължителността на клиничните прояви не надвишава повече от един час, след което пациентите отбелязват остра слабост и тъпо общо главоболие.
Градуси и етапи на артериална хипертония
Определянето на тежестта и интензивността на клиничните прояви на артериална хипертония, както и етап на развитие на заболяването, е предпоставка за подбора на адекватен режим на лечение. Разделянето на артериалната хипертония се основава както на първичен, така и на симптоматичен генезис, е поставено нивото на увеличаване на систолния и диастолния компонент на кръвното налягане.
Пациентите с 1 степен на артериална хипертония най -често не отбелязват изразено нарушение на собственото си здраве поради факта, че цифрите на кръвното налягане в тази ситуация не надвишават 159/99 mm. Rt. Чл.
2 степента на артериална хипертония е придружена от изразени клинични прояви и органични промени в целевите органи, а показателите за кръвно налягане са в границите от 179/109 mm. Rt. Чл.
3 степента на заболяването се отличава с изключително тежък агресивен курс и тенденция за развитие на усложнения от нарушена мозъчна и сърдечна функция. С трета степен се отбелязва критично увеличение на кръвното налягане над 180/110 mm. Rt. Чл.
В допълнение към класификацията на артериалната хипертония по отношение на тежестта, в практически дейности кардиолозите използват отделянето на стадиона на тази патология, чиито критерии са наличието на признаци на увреждане на целевите органи.
В началния етап на артериалната хипертония, както първичен, така и вторичен генезис, пациентът напълно няма прояви на органични лезии, чувствителни към повишаване на кръвното налягане на тъканите и органите.
Вторият етап от заболяването включва развитието на подробни клинични симптоми, интензивността на проявяването на които пряко зависи от тежестта на увреждането на вътрешните органи. However, in most cases, this stage of arterial hypertension is established on the basis of instrumental confirmation of organs lesions in the form of hypertrophic cardiomyopathy of the left ventricle of the heart according to echocardioscopy and ECG, narrowing of the arterial vessels of the retina when examining the eye bottom and the presence of changes in the biochemical analysis of blood, namely, a moderate increase in creatinine levels В плазмата на нивото.
Третият етап на артериалната хипертония е терминал, при който пациентът има развитие на необратими промени във всички органи, чувствителни към повишено кръвно налягане. Във връзка със сърцето при човек, който отдавна е страдал от повишаване на кръвното налягане, се развива исхемично увреждане на миокарда, проявяват се при образуването на зони на инфаркт. На структурите на мозъка артериалната хипертония има отрицателен ефект под формата на провокация на преходни исхемични атаки, хипертония енцефалопатия и дори образуването на огнища на исхемичния инсулт. Дългосрочното системно увеличаване на интраваскуларното налягане изключително отрицателно влияе върху структурата на кръвоносните съдове, резултатът от които е образуването на кръвоизливи в ретината и отока на оптичния диск.
Терминалният стадий на развитието на артериалната хипертония се характеризира със значително потискане на бъбречната функция, което се отразява върху нивото на нивата на креатинин, което надвишава индикатора от 177 μmol/L.
Диагностика на артериална хипертония
При провеждане на клинично и инструментално-лабораторно изследване на пациенти с артериална хипертония, основната цел трябва да бъде не толкова, за да се установи фактът за повишаване на кръвното налягане, а за откриване на причината за развитието на вторична артериална хипертония, признаци на увреждане на вътрешните органи, както и за оценка на наличието на рискови фактори за развитие на усложненията на взривния профил.
С първоначалния контакт с болен ключ за установяване на правилната диагноза и определяне на по -нататъшни тактики на лечението, задълбоченото събиране на анамнестичните данни на пациента е задълбочено събиране. Обективно изследване на пациент, страдащ от артериална хипертония, ви позволява да определите етипатогенетичната форма на заболяването поради откриването на специфични патогномонични признаци. И така, със съществуващия тип корем на затлъстяване при пациент, комбиниран с хипертрихоза, хирзутизъм и постоянно увеличаване на диастолния компонент на артериалното налягане, трябва да се приеме ендокринната природа на болестта (синдром на иконко-долар). При феохромоцитом, придружен от тежка пароксизмална артериална хипертония, се наблюдава увеличаване на пигментацията на кожата в проекцията на аксиларните кухини. Основният диагностичен клиничен критерий за реновиращ артериална хипертония е аускултацията на съдовия шум в проекцията на близката област.
Обемът на методите на лабораторни изследвания за артериална хипертония се състои в анализ на липидограмата на пациента, определяне на пикочната киселина и креатинин, като основни критерии за бъбречна дисфункция, анализ на хормоналния статус на пациента.
За да се определи стадий на заболяването, необходимото състояние е диагностицирането на лезии на целевите органи, тоест органи, в които се развиват необратими промени поради повишаване на кръвното налягане. По този начин, за да се проучи сърцето за нарушена активност и органична лезия, се използват електрокардиографска регистрация и ултразвукова визуализация, които са част от стандартно скрининг изследване на всички пациенти, страдащи от артериална хипертония. За да се открие ретинопатията, която се наблюдава главно с продължителна тежка артериална хипертония, трябва да се изследва дъното на очите на пациента. Препоръчително е да се използват радиационни методи за визуализация като инструментални методи за изучаване на бъбреците и мозъка, които не са включени в задължителния списък на диагностичните мерки, но значително улесняват ранното установяване на правилната диагноза (компютърна томография, магнитно -резонанс).
Лечение на артериална хипертония
Основният съвременен подход към терапията на артериалната хипертония е да се постигне максимално елиминиране на риска от развитие на усложнения на сърдечния профил и нивото на смъртност. В тази връзка приоритетът на лекуващия лекар е да елиминира напълно обратимите (модифицирани) рискови фактори, достъпни за пациента с по -нататъшно спиране на лекарството на артериална хипертония и съпътстващи клинични прояви. Има определен стандарт, който се състои в постигането на целевата граница на кръвното налягане, чието показатели не трябва да надвишават 140/90 mm Hg
В какви случаи трябва да се използва антихипертензивна терапия за артериална хипертония? Кардиолозите в своята практика използват разработената класификация, която предполага оценка на „риска от пациента от развитие на сърдечно -съдови усложнения". Според тази класификация, комбинирано лечение, използващо модификация на начина на живот и корекция на лекарствата, е обект на лица с висок риск от усложнения на сърдечния профил в комбинация с критично увеличаване на броя на кръвното налягане. Пациентите, принадлежащи към категорията на умерен и нисък риск, са подложени на динамично наблюдение в продължение на поне три месеца и само при липса на ефект от използването на методи за корекция, които не са насочени, трябва да се прибягват до лекарствено антихипертензивно лечение.
Принципите на корекция на лекарството на артериалната хипертония са постепенно намаляване на кръвното налягане на целевите числа чрез метода за използване на минималната терапевтична доза на едно или повече хипотензивни лекарства. В някои ситуации монотерапията с ниска доза на хипотензивно лекарство може да има дълъг положителен ефект по отношение на облекчаването на артериалната хипертония. Понастоящем фармацевтичният пазар е изпълнен с широк спектър от антихипертензивни лекарства, но комбинираните групи лекарства с продължителни хипотензивни ефекти (до 24 часа) са най -популярни.
Като лекарства по избор във връзка с първия епизод на артериалната хипертония трябва да се дават предпочитание на диуретични агенти, които имат широк спектър от положителни ефекти под формата на предотвратяване на развитието на сърдечно -съдови усложнения, намалявайки смъртността, както и предотвратяването на прогресията на хипертрофичните промени в лявата вентрика на сърцето. Фармакологичният ефект, придружен от леко намаляване на кръвното налягане, се определя от намаляване на водата и натриевия реабсорбция и намаляване на съдовото съпротивление.
Изборът на диуретично лекарство зависи от съществуващите съпътстващи заболявания при пациента. И така, с артериална хипертония, комбинирана със признаци на сърдечна и бъбречна недостатъчност, трябва да се даде предпочитание на дивретични лекарства. Тиазид диуретичните средства с продължителна употреба могат да провокират развитието на хипокалемичен синдром и следователно е по -добре да ги използвате в комбинация с антагонисти на алдостерон.
В ситуация, при която пациентът има признаци на артериална хипертония, комбинирана с тахиаритмия, ангина атаки и симптоми на хронична сърдечно-съдова недостатъчност на застоял характер, препоръчително е да се използва група водни блокери като лекарства от първия ред. Механизмът на антихипертензивния ефект на тези лекарства е да се намали освобождаването на сърцето и инхибирането на ренин продуктите. Трябва да се има предвид, че неспазването на дозата на лекарството от тази група може да предизвика изразено намаляване на сърдечната честота и честотата на бронхоконстриктор, което е абсолютна индикация за отмяна на приемането на Ba-Blocker.
Препоръчително е за пациенти, страдащи от артериална хипертония на фона на протеинурията. Абсолютно противопоказание за употребата на лекарства от групата на АСЕ инхибитори е двустранна бъбречна стеноза при пациента. Лекарствата на рецепторите на ангиотензин II рецептори II рецепторни антагонисти имат подобен хипотензивен ефект, като единствената разлика е, че те не провокират развитието на кашлица и сапиране на анхионевротичен характер, което значително разширява обхвата на тяхното приложение.
Лекарствата на групата на блокерите на калциевите канали имат изразен хипотензивен ефект, което позволява да се спре артериалната хипертония поради намаляване на съдържанието на калций в съдовата стена. Категорията за предписване на лекарства от тази група е главно по -възрастни пациенти, които едновременно с артериална хипертония наблюдават признаци на исхемично увреждане на миокарда, проявени в развитието на атаки на ангина. В кардиологичната практика се използват изключително продължителни форми на блокери на калциеви канали поради факта, че антагонистите на калций с кратко действие значително увеличават риска от провокация на остър миокарден инфаркт.
В ситуация, при която артериалната хипертония при пациента се комбинира с нарушение на ритъма на сърдечната активност, препоръчително е да се използва категория на калций на фенилакламини и производни на бензотиазепин. Абсолютно противопоказание за употребата на тази категория лекарства е сърдечната недостатъчност на пациента, придружена от намаляване на емисионната фракция под 45%.
Отделно трябва да се вземе предвид облекчаването на лекарството на кризата с хипертония, при което има критично увеличение на броя на интраваскуларното налягане и острия курс на артериална хипертония. В тази ситуация трябва да се дават предпочитания на лекарства с изразен антихипертензивен ефект, тъй като с продължителен курс на хипертония криза рискът от фатален резултат рязко се увеличава. С признаците на пациента за сложна криза на хипертония е за предпочитане парентералната път на прилагане на лекарства с хипотензивен ефект. Повечето групи хипотензивни агенти се произвеждат в парентерални форми. По правило хипотензивният ефект възниква не по -късно от 5 минути след прилагането на лекарството.
В случай на неусложнена хипертонична криза не е необходимо да се използват парентерални форми на антихипертензивни лекарства, тъй като в това патологично състояние няма критично увеличение на кръвното налягане. Устният прием на антихипертензивни агенти в адекватна доза ви позволява да намалите налягането в рамките на няколко часа и да поддържате целевите числа в бъдеще. Разбира се, понастоящем има много методи за спиране на лекарството, което спира кризата на хипертонията, но за изключване на разработването на усложнения трябва редовно да се прилага планираната схема на антихипертозия на терапията.
В случая, когато артериалната хипертония при пациента има вторичен характер и се развива в резултат на стенозата на бъбречните артерии, основният метод на лечение е оперативната корекция на стенозата и реваскуларизацията чрез ангиопластика. Оперативните наръчници за реновидна артериална хипертония (байпас чрез маневриране, ендартерктомия) се използват само за съществуващи противопоказания за използването на трансуминална ангиопластика. Ако пациентът има признаци на агресивен курс на артериална хипертония поради тежка едностранна нефросклероза, единственото лечение е нефректомия.
При ендокринната вторична артериална хипертония се използва комбинация от хирургично лечение (радикална ексцизия на туморния субстрат) и лекарствена антихипертонична терапия (спиронолактон в дневна доза от 200 mg с първичен алдостеронизъм, перцектоламин в доза от 25 часа с теохромоцитом).
Превенция на артериалната хипертония
Спазването на превантивните мерки, чието действие е насочено към предотвратяване на епизоди на увеличаване на интраваскуларното кръвно налягане, както и на намаляване на риска от усложнения на артериалната хипертония, е показано не само на пациенти, които отдавна страдат от тази патология, но и на здрави лица, чиито признаци на повишено налягане могат да се появят.
Научно доказан факт е пряка зависимост на корелацията на повишаването на кръвното налягане в теглото на човешкото телесно тегло и следователно нормализирането на теглото на човек, страдащ от артериална хипертония, е основното приоритетно превантивно събитие. В допълнение, спазването на правилата за коригиране на поведението на храната помага да се предотврати прогресирането на атеросклеротичните съдови лезии, което е една от основните причини за артериална хипертония.
Последните проучвания в областта на фармакологията доказаха благоприятните ефекти на омега-3-изложени мастни киселини върху възстановяването на кръвоносните съдове, което също може да се счита за ефективен метод за предотвратяване на артериалната хипертония. Като се имат предвид тези заключения, трябва да използвате зехтин в достатъчни количества дневно и рязко ограничавайте животинските мазнини.
Разбира се, ако искате да се отървете от проявите на артериалната хипертония, трябва да изоставите лошите навици под формата на пушене и пиене на алкохолни напитки, тъй като никотинът и алкохолните частици могат да повишат интраваскуларното кръвно налягане дори при микродозите.
Лицата, които вече са отбелязали епизоди на артериална хипертония като вторични превантивни мерки, трябва да се измерват ежедневно чрез кръвно налягане, за да се запазят специален дневник, отразяващ ефективността на използваната лекарствена терапия, и ако новите клинични прояви се влошават, без да се отлага на лекуващия лекар за това.
Артериална хипертония - Кой лекар ще помогне? В присъствието или подозрението за развитието на артериална хипертония трябва незабавно да потърсите съвет за такива лекари като кардиолог, ендокринолог и нефролог.